14/08/2026
Изборът на дърво в гората е бил сред най-строго пазените тайни на старите майстори, тъй като от това е зависело дали къщата ще издържи векове, или ще изгние за няколко години. Уста майсторът е избирал дърветата сам, разчитайки на астрономически цикли, дълбоки познания за соковете на растението и специфични звукови и визуални тестове. Процесът е следвал няколко железни правила:
1. Правилото на „Черната луна“ (Времето за сеч) Майсторите никога не са секли дървета през лятото или пролетта. Сечта се е извършвала изключително през зимата (ноември – февруари).
Биологична причина: През зимата дървото „спи“, жизнените му процеси са спрени и соковете са слезли ниско в корените. Дървесина без сокове съхне много по-бързо, не се напуква и в нея няма захари, които да привлекат дървояди.
Фаза на Луната: Сечало се е само по време на стара (намаляваща) луна или около новолуние („черна луна“). Народният опит е показвал, че отсеченото при пълнолуние дърво остава влажно, бързо гние и се измята.
2. Подбор по локация и релеф
Устабашията е търсел дървета, растящи при специфични условия:
Северни склонове: Дърветата, растящи на северни и усойни места, получават по-малко слънце. Поради това те растат по-бавно, а техните годишни кръгове са изключително гъсти и тесни. Това прави дървесината им много по-плътна, тежка и здрава.
Гъста гора: Търсели са се дървета от средата на гъсти масиви, защото в стремежа си към светлина те растат нагоре съвършено прави и нямат ниски странични клони (което означава по-малко чепове и дефекти в бъдещата греда).
3. Тестът с чукане по кората (Звуков тест)
За да се увери, че дървото е напълно здраво отвътре, майсторът е удрял по ствола му с обратната страна на брадвата или със специално дървено чукче:
Звънлив, чист звук – означава, че дървото е монолитно, здраво и сухо отвътре.
Глух или кух звук – сигурен знак, че стволът има скрита вътрешна хралупа, гниене или е нападнат от паразити, и се е подминавал.
4. Избор според предназначението (Вид дървесина)
Майсторите са знаели кое дърво за коя част на къщата е подходящо:
Дъб (Благун, Цер) и Сакарски дъб: Използвал се е за основите, подпорите и праговете. Дъбът е изключително твърд и устоява най-добре на влагата, идваща от земята.
Бял бор или Смърч (Мура): Използвали са се за подпокривната конструкция, ребрата и дъските на тавана, тъй като тази дървесина е по-лека, еластична и права. [1]
Дрян: него са го секли специално за изработката на онези тайни дървени пирони (чивии), с които са сглобявали къщата, заради невероятната му здравина.
След отсичането, дърветата са били белени веднага (за да не се завъдят червеи под кората) и са се оставяли да съхнат „на сянка и завет“ поне една до две години, преди майстора да ги обработи за строеж.
