05/10/2026
От Джи Ем Джи-3 скоро ще пуснем и безплатен калкулатор за подово отопление. Към него сме създали подробни обяснителни текстове, които отговарят на много въпроси, постоянно циркулиращи в мрежата. Правим го с ясното убеждение, че знанието трябва да се споделя. Това е единственият начин да подобрим общата ни среда и да разширим пазара.
Данните почиват върху стандарти, наредби, научни публикации и каталози на производители, но е възможно да сме допуснали неточност или грешка. Ще сме благодарни, ако знаещите проверят текста и ни коригират при нужда.
Първата публикация е за тръбите за подово отопление. Част от сведенията важат и за радиаторното отопление.
Защо тръбата трябва да има кислородна бариера?
Кислородът от околната среда прониква през стените на пластмасовите тръби и се разтваря във водата на инсталацията. Той предизвиква корозия на металните елементи на отоплителната система. Продуктите от корозията образуват утайка, която се отлага в инсталацията и създава риск за помпи, топлообменници и други елементи на системата.
Наредба № 15 изисква тръбите за подово отопление да са с ограничена дифузия на кислород. Стандартът EN 1264-4:2021 препоръчва тръби с кислородна бариера и изисква системата да бъде защитена от корозия. Според него бариерата трябва да пропуска не повече от 0,32 mg/(m²·ден) кислород при 40 °C. Същата граница поставят и стандартите за тръбите ISO 15875-2 и ISO 21003-2.
Пропускането на кислород през пластмасата расте с температурата. Според стандартите бариерата се изпитва при температурата на приложението. За подово отопление това е 40 °C, а за високотемпературни радиатори е 80 °C, където границата е 3,6 mg/(m²·ден). Резултатът при едната температура не позволява извод за другата.
Какви кислородни бариери има?
При пластмасовите тръби за подово отопление кислородната бариера е слой от EVOH или от алуминий в стената на тръбата.
EVOH е етиленвинилалкохолен съполимер, пластмаса с много ниска пропускливост на кислород. Според изследване на Zhang, Britt и Tung в Journal of Applied Polymer Science от 2001 г. при над 75 % относителна влажност пропускливостта на кислород през EVOH расте значително. Тя расте и с повишаване на температурата. Слоят е тънък, обикновено до 0,4 мм заедно с лепилото, и лесно се надрасква при полагане, затова трябва да бъде защитен от влага и механични повреди. Бариерата от EVOH не носи на налягане. Налягането се поема изцяло от основната тръба.
Металите не пропускат кислород. Затова алуминиевият слой осигурява пълна бариера, а медните тръби и тръбите от неръждаема и въглеродна стомана нямат нужда от отделна бариера.
Трислойна или петслойна тръба?
Трислойната тръба се състои от основен материал PE-X или PE-RT, лепило и бариерен слой от EVOH, който е най-отвън. В замазката бариерата е изложена на влага, а при полагането на механични повреди. Затова не препоръчваме да използвате трислойни тръби за подово отопление.
Петслойната тръба се състои от основен материал PE-X или PE-RT, лепило, бариерен слой от EVOH, лепило и външен слой, обикновено от същия материал като вътрешния слой. Така бариерата от EVOH е в средата на стената и е защитена от влага и механични повреди. На пазара петслойната с EVOH е най-разпространената тръба за подово отопление.
Какво представлява тръбата с алуминиев слой?
Тръбата с алуминиев слой се състои от основен материал PE-X или PE-RT, лепило, алуминий, лепило и външен слой, обикновено от същия материал като вътрешния слой. Някои производители правят вътрешния и външния слой от различни полимери, например PE-X отвътре и PE-RT отвън. Алуминият е кислородната бариера и спира кислорода напълно. На пазара я наричат многослойна тръба. Така я определя и стандартът EN ISO 21003, защото алуминият е носещ слой. Тръбите с EVOH също имат няколко слоя, но стандартът не ги смята за многослойни, защото бариерата не носи на налягане.
Тръбите с алуминиев слой се удължават при нагряване около 5 пъти по-малко от изцяло пластмасовите тръби. Алуминият е по-твърд от пластмасата и налага на поведението на цялата тръба своето по-малко разширение. Стандартът EN ISO 21003 посочва контрола на линейното удължаване като една от функциите на слоевете. Тези тръби са най-подсигурени срещу линейни разширения, но при малките радиуси на завоите носят риск от трайно пречупване.
Алуминият поема част от налягането заедно с пластмасата. Това не прави тръбата по-подходяща за подово отопление. Тръбите с EVOH също се произвеждат за налягане от 6, 8 и 10 bar, а стандартът EN 1264-4:2021 изисква тръбите да са оразмерени за работно налягане 4 bar.
Алуминият не позволява по-висока температура на водата. Горната граница се определя от полимера. Класовете на приложение и техните температури са едни и същи за тръбите с EVOH и за тръбите с алуминиев слой.
Алуминият почти не увеличава отдаването на топлина. По метода на EN 1264-2:2021 тръбата с алуминиев слой отдава от 1 до 3 % повече от пластмасовата при същите условия.
Как се вгражда алуминият в тръбата?
Алуминиевият слой се изработва от лента, която се оформя на тръба и се заварява по дължина. Използват се два начина на заваряване.
При челната заварка краищата на лентата се допират и се заваряват ръб до ръб, обикновено с аргоново заваряване или с лазер. Алуминият е с еднаква дебелина по цялата обиколка на тръбата.
При застъпената заварка краищата на лентата се припокриват и се заваряват, обикновено с ултразвук. На мястото на шева остава стъпало, където алуминият е двоен.
Някои производители изтеглят алуминия като безшевна тръба, без заварка.
Стандартът EN ISO 21003 не предписва начина на заваряване. Шевът се проверява с изпитването на цялата тръба на вътрешно налягане. Слоевете се изпитват и срещу отлепване. Те трябва да издържат поне 15 N на сантиметър преди и след многократно нагряване и охлаждане.
За алуминиевия слой производителят трябва да обяви якостта на опън, удължението при скъсване и дебелината с допуските. Тези данни се търсят в техническия лист на тръбата.
Според EN ISO 21003 поне 60 % от стената на тръбата трябва да е от полимер. При тръба Ø16 × 2 това позволява алуминий до 0,8 мм. На пазара алуминият при Ø16 обикновено е 0,2 мм, а някои производители използват 0,4 мм.
Препоръчваме тръби с алуминиев слой, заварен челно с лазер. Слоят е еднакъв по цялата обиколка и няма стъпало на шева.
От какъв полимер се изработват тръбите?
Стандартът EN 1264-4:2021 изброява за подово отопление тръби от омрежен полиетилен PE-X, полиетилен с повишена температурна устойчивост PE-RT, полибутилен PB, полипропилен PP и хлориран поливинилхлорид PVC-C, както и многослойни тръби. Най-разпространени са PE-X и PE-RT.
PE-X е омрежен полиетилен по ISO 15875. При производството молекулите му се свързват в обща мрежа. PE-RT е полиетилен с повишена температурна устойчивост по ISO 22391, който не се омрежва.
И двата материала покриват клас на приложение 4. За клас 4 стандартите задават проектно напрежение 4,00 MPa за PE-X, 3,38 MPa за PE-RT тип II и 3,25 MPa за PE-RT тип I. Колкото по-високо е то, толкова по-високо налягане издържа тръбата при еднаква стена.
Буквата след PE-X показва метода на омрежване, а не качеството на тръбата. За всеки метод ISO 15875-2:2025 изисква своя минимална степен на омрежване.
• PE-Xa, пероксид, поне 70 %
• PE-Xb, силан, поне 65 %
• PE-Xc, електронен лъч, поне 60 %
• PE-Xd, азосъединения, поне 60 %
• PE-Xe, ултравиолетов лъч, поне 70 %
Тръбата отговаря на стандарта, когато достигне минимума за своя метод. PE-Xd и PE-Xe почти не се срещат на пазара.
Прегънат участък от PE-Xa тръба може да се възстанови с контролирано нагряване по инструкция на производителя. Това е свойство на пероксидното омрежване. При другите видове омрежен полиетилен прегънатият участък се подменя.
PE-RT се произвежда в два типа, I и II. Тип II е с по-висока якост. PE-RT няма степен на омрежване, затова ISO 22391-2 проверява вместо нея свиването на тръбата и стабилността ѝ при продължително нагряване до 110 °C.
Материалът и типът са изписани на самата тръба, например PE-Xb или PE-RT Type II.
Какво означава класът на приложение?
Класът на приложение описва температурите, при които тръбата работи през проектния си срок от 50 години. За отопление ISO 15875-1, ISO 22391-1 и ISO 21003-1 дават два класа с едни и същи условия.
Клас 4 е за подово отопление и нискотемпературни радиатори. Тръбата е проектирана за 2,5 години при 20 °C, 20 години при 40 °C и 25 години при 60 °C. Допуска се и 2,5 години при 70 °C, както и авариен режим от 100 часа при 100 °C.
Клас 5 е за високотемпературни радиатори. Тръбата е проектирана за 14 години при 20 °C, 25 години при 60 °C и 10 години при 80 °C. Допуска се и 1 година при 90 °C, както и авариен режим от 100 часа при 100 °C.
При подаваща вода над 60 °C тръбата за подово отопление работи извън проектния профил на клас 4, а над 70 °C надхвърля допустимата му температура.
Класът се изписва на тръбата заедно с налягането, например Class 4/6 bar. Една тръба може да носи няколко класа с различно налягане, например Class 4/10 bar и Class 5/8 bar.
Как се навива тръбата?
Тръбата се полага на охлюв или на змийка. Начинът на навиване не участва в изчислението по EN 1264-2:2021. Отдаването на топлина зависи от стъпката, тръбата и слоевете на пода.
При охлюва подаващата и връщащата тръба вървят една до друга и се редуват. До всяка по-топла тръба лежи по-хладна и температурата на пода е по-равномерна. При змийката водата изстива по пътя и подът е по-топъл в началото на кръга.
При охлюва тръбата завива под прав ъгъл. Обратен завой има само в средата, където има място за по-широк завой. При змийката тръбата обръща посоката си в края на всеки ред.
Простата змийка изисква отделна връщаща тръба до колектора. Охлювът се връща до колектора сам.
Какво е радиус на огъване?
Радиусът на огъване показва колко рязко може да се огъне тръбата. Това е разстоянието от центъра на завоя до оста на тръбата. Колкото по-малък е радиусът, толкова по-рязък е завоят.
Тръба, огъната по-рязко от допустимото, се сплесква или се пречупва. Сечението ѝ намалява и водата минава по-трудно. Пречупеният участък обикновено се подменя.
Стандартът EN 1264-4:2021 изисква да се спазва радиусът на огъване, препоръчан от производителя. Той е в техническия лист на тръбата. При тръба Ø16 обикновено е 80 мм, тоест 5 пъти външния диаметър. При Ø18 е 90 мм, а при Ø20 е 100 мм.
При змийката завоят е половин окръжност между две съседни тръби. Разстоянието между тях е диаметърът на тази окръжност, тоест два радиуса. Затова при радиус 80 мм тръбите в зоната на завоя трябва да са на 160 мм една от друга. При Ø20 с радиус 100 мм разстоянието е 200 мм.
Ако стъпката е по-малка, например 100 мм, тръбите се раздалечават до 160 мм само в зоната на завоя. Изискванията на EN 1264-4:2021 за точност на стъпката не важат в зоната на завоите.
При охлюва обратният завой е само в средата и там може да се направи по-широк. Затова гъстите стъпки се полагат по-лесно на охлюв.
Безплатни инженерни калкулатори: топлинни загуби и топлинен товар, радиатори, лири за баня.
